Православно учение за спасението

Беседа 4 /2013 г.

ПРАВОСЛАВНО УЧЕНИЕ ЗА СПАСЕНИЕТО

Б. СПАСЕНИЕТО КАТО СЪСТОЯНИЕ

ЧАСТ 1 ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ


Като научихме от предишните лекции, че "страхът Господен е източникът на животик" (Пр. 14: 27) в християнина и че, за да има внутри себя Православно учение за спасението си този източник, той трябва да навикне на пределно внимание към и внутри себя си, сега ще разгледаме как целта, която сме си поставили, а конкретно: нашето спасение в Господа Иисуса Христа Православно учение за спасението, можем да постигаме в животика си; както и защо, и по какъв начин тази цел трябва и може да стане наше състояние, в което да пребиваваме.

Този въпрос е разгледан от Православно учение за спасението различни свети отци. В настоящото изложение ние ще се ръководим предимно от учението за спасението на светителя Тихон Задонски, като по-обощено и близко до нашето съвремие и в същото време провъзгласяващо истината не Православно учение за спасението само като уместно понятие, да и като топлина на сърцето. Конкретно с такава благодатна съгрятост се отличава цялото църковно-литургично учение за личното спасение на вярващите в Христа: взаимодействието на човешкия Православно учение за спасението стремеж да се спаси и явната най-близка помощ на Христа Спасателя по благоволението на Бог Отец в Светия Дух.

По пътя на спасението си грешникът се възвисява от греха към Бога по Православно учение за спасението няколко стъпала, за които св. Иоан написал своята Лествица. Възкачването по нея обаче се предшества от осъзнаването на конкретните грехове и степента на склонност и навикване на човека към тях, последвано Православно учение за спасението от смиренното обръщане с молитва към Бога за прощаване на беззаконията му. Конкретно покаянието, осъществявано през целия земен животик на християнина е основата на християнския подвиг. Заради това прекратяването му след изповед и Православно учение за спасението причастие разединява човека с Църквата, понеже всеки ден човек много греши /друг е въпросът, че не винаги го осъзнава/. Ето тук е разковничето за спасението на днешния християнин: осъзнаването на греховността във Православно учение за спасението всекидневното ни живеене. Както казахме в предишната си лекция, нашият ассистент в това е нашето лично внимание към для себя си, зоркото следене на самия для себя си в Православно учение за спасението изправността на всекиминутното ни поведение по отношение на самите нас и заобикалящата ни действителност. Казахме също, че критерият за изправността на поведението на християнина това са Божиите заповеди, които не само трябва Православно учение за спасението да знаем, да и да познаваме в детайли. Либо казано по друг начин: трябва да познаваме не само буквата, да и духа на закона, защото в противен случай има опасността да се оприличим на старозаветните Православно учение за спасението фарисеи, за които Господ казал, че приличат на „варосани гробници”.

Заради страстните навици се изисква непрекъснато себеотрицание и самопринуждаване към добро. Конкретно в това се състои трудността на подвига, както Православно учение за спасението казва св. Силуан Атонски, и допълва, че трудността престава да е трудна, ако човек обича. Когато човек обича Бога, само тогава лично за него са валидни Господните евангелски думи: игото Ми е благо и Православно учение за спасението бремето Ми е леко. Защото игото Христово в началото на пътя, казано в най-добрия смисъл на думата: е „робия” на добродетелта, а бремето Му – самопринуждаването на човека към нея. Така както Православно учение за спасението робът от ужас пред господаря си изпълнява всичките му повеления, по подобен начин новоначалният от богобоязливост се страе да бъде изряден в изпълнението на Христовите повели. А съединението на подвига на самопринуждаването Православно учение за спасението към добродетелност, съчетано с непрекъснатото покаяние, родено от осъзнаването на собствената му греховност, и смирената му молитва за очистване към Бога умилява сърцето на християнина. И ако умилното състояние се запази Православно учение за спасението, а това става от непрекъснатото му подхранване по показания по-горе начин, тогава християнинът вече е стъпил в началото на своя път към Христа и целта на своя животик: спасението, е превърнал Православно учение за спасението в свое духовно състояние и като разположение, и като всепостоянство, и като резултатност. /По този повод е казано, че от доброто дърво се раждат добри плодове и обратното./ От там нататък – от постоянството Православно учение за спасението на умилението, св. отци казват, че се ражда благодатната любов към Бога, чието развитие няма край.

Всеки ден Спасителят прощава греховете на християнина заради неговото покаяние и не престава да го възстановява Православно учение за спасението от греховните падения до самия му край. Тогава и смъртта, застигнала вярващия в подвига на покаянието и молитвата служи като мост, по който той преминава във вечно блаженото Королевство Христово. Сега Православно учение за спасението обаче ще се спрем на няколко необходими предпоставки – добродетели, за това. А конкретно на християнската вяра, надежда и любов.

ВЯРА

Христианската вяра е съзнателно и свободно приемане и усвояване от човека на Православно учение за спасението евангелското учение за Бог Отец, Син и Светия Дух, за Божествената любов към падналото човечество, проявено в изкупителния подвиг на въплътилия се Син Божии. Източник на спаси­телната вяра е Божествената благодат Православно учение за спасението, която привлича човешките сърца към Бога. Според думите на Светото Писание, човек не може сам по для себя си да стигне до Небес­ния Отец и да повярва в Неговия Единороден Син (ср Православно учение за спасението.Ин. 6: 44).

По думите на св. Ти­хон Задонски "вярата... е дар на Светия Дух". Сам Гос­под дарува вярата на хората като средство за възприемане на Божест­вените истини, които са Православно учение за спасението непостижими за човешкия разум. Опирайки се на апостолските думи, светителят казва, че вярата е това, което не виждаме, т.е. не постигаме с мозга си, но вярваме, че е така. Не виждаме Бога, казва Православно учение за спасението той (макар че от създанията Му Го познаваме, но това зание е несъвър­шено и затова бива извършвано от вярата, затова и тук повече от вярата е познанието ни, отколкото Православно учение за спасението от разума), но вярваме, че има Бог и че е Един. Не постигаме с разума си как Бог е Един по естество, но троичен в Лица, но вярваме, наставлявани от словото Православно учение за спасението Божие.

Вярата открива на човека целия порядък на Божието домо­строителство на нашето спасение, в което той ясно вижда мястото и предназначението си. Светлината на Христовата правда прони­зва дълбината на човешкото самосъзнание Православно учение за спасението, открива греховните язви на човека, показва дълбината на неговото падение и ненормалността на неговото състояние. Затова светител Ти­хон нарича вярата "око на душата", съзерцаващо истинското неутешно състояние на падналия човек. Но Православно учение за спасението с това не завършва, пък и не може да завърши действието на спасителната вяра. Като изобличава греховността и са­моизмамата на отдалечилия се от Бога човек, вярата ука­зва пътя на спасението Православно учение за спасението и открива виновника за избавянето от греха.

Евангелската вяра е преди всичко вяра в Христа като Божи Син. Бог Отец е открил Для себя Си за света чрез Еди­нородния Си Син Православно учение за спасението, Който слезе на земята зара­ди спасението на цялото човечество. Затова и никой не може да бъде спасен и оправдан пред Бога без Ходатая на нашето спасение — Христос.

Евангелието призовава човека да Православно учение за спасението вярва в истинността на Христовото учение, призовава го да следва учението и животика на Спасателя на света като истински аспекты за доброто и като иде­ал за духовно съвършенство. Познаването на Eвангелието е Православно учение за спасението познаване на истините в Христа: Бог и Христос - Синът Божи се открива и бива познавам в словото Божие, дарувано на хората. И от истинското зание на Бога в душата на човека пламва Православно учение за спасението живата вяра, без която спасението е невъзможно.

Под "зание" тук се има предвид разсъдъчното приемане на евангелските истини на основание свидетелството на сло­вото Божие. Това "зание" е началото на истинската вяра, така Православно учение за спасението че вярата по необходимост предполага познание, а знанието преминава във вяра. Затова св. отци казват, че истинската вяра и истинското богопознание са неразделни, то ест, където има истинско богопознание, там Православно учение за спасението има и истинска вяра. И обратното: където вярата е истинска, там и богопознанието е истинско.

В същото време обаче само знанието на християнското вероучение и вяра в истинността на Божествените догмати сами Православно учение за спасението по для себя си не могат да даруват спасение на човека. Не е достатъчно само да знаем за Бога и Неговите промислителни деяния в света. Повярвалият трябва да приеме Христовото благовестие с всичките сили Православно учение за спасението на душата си, истините на вярата трябва да се запечатат не само в разума, да и в сърцето му, защото, както казва св. Тихон Задонски "святата вяра не е Православно учение за спасението във външното, но мястото й е в сърцето". Такава вяра одухотворява всичките сърдечни движения на човека, подбужда го към личното му роль в делото на усвояването на плодовете на спасителната жертва Христова. Прониквайки Православно учение за спасението средством сърдечната вяра в смисъла на спасителните Боже­ствени Тайни, християнинът започва по-дълбоко да разбира и съзнава безпределността на подвига на Божия Син, който Той предприе заради спасението на падналия човек, също и Православно учение за спасението Неговата любов и благодеяния, изливани и досега върху цялото чо­вечество. Ето защо сърдечното убеждение е база на истинската и живая вяра, водеща човека в тайнствените сфери на небесния животик. Конкретно сърдечното Православно учение за спасението убеждение предизвиква желанието за животик в Христа и с Христос. И само в този случай, както казват св. отци, християнинът ще може правилно да води кораба на душата си Православно учение за спасението към тихото пристанище — спасението в Христа.

Без живая вяра в Бога, която е способна да обновява духа на човека и да го подбужда да води борба с греха, християнинът си остава „стария Православно учение за спасението” човек и става неспосо­бен за богоугоден животик, с което и загубва възможността си за спасение и вечно блаженство в Бога.

Ето защо вярата е основа­ние за действеността на човека, начало и двигател Православно учение за спасението на неговия ду­ховен животик. Светителят Тихон Задонски сравнява вярата с корена на растенията: както малкото растение, укрепило се средством корена, започва да се издига над земята и накрая се Православно учение за спасението превръща в голямо дърво, принасящо обилни плодове, така и християнинът, имащ в душата си вяра е способен да расте духовно, да покорява плътта си на духа и да възхожда от сила в Православно учение за спасението сила по пътя, водещ го във вечния животик.

Като движеща сила на нравствения ръст на християни­на, вярата се проявява във всичките му външни деяния и постъпки, а най-вече в добрите дела Православно учение за спасението, които св. отци наричат „плодове на живата вяра”. С външния си израз истинската вяра сякаш обхваща цялата личност на човека, цялата същност на неговия вътрешен живат и външното му поведение.

Съвър Православно учение за спасението­шената вяра подтиква цялото същество на човека към стремежа да живее по началата на Божествените заповеди и да устремява всичките си сили към Христа и пълното повиновение на Неговата всесвята вола. Затова и духовното усъвършенстване Православно учение за спасението на християнина, неговото спасение е немислимо без съвършена вяра. По думите на св. Тихон, "колкото повече вярата в човека се задълбочава и умножава, толкова повече човек духовно расте, възнася се Православно учение за спасението и от това произрастват и се умножават духовните му плодове". В тази връзка трябва да кажем нещо и за добрите плодове. Сами по для себя си, казва светителят, те не са Православно учение за спасението важни, защото за християнина те не са самоцел, но те трябва да имат неразривна и живая връзка с вярата и да се одухотворяват от нейното воздействие. По закона на духов­ния животик, добрите дела разкриват Православно учение за спасението и укрепват вярата, правейки я все повече и повече действена и съвършена.

Такава съвършена вяра съединява душата на верния с Христа, както невестата с жениха. Тя привлича към него благодатните дарове Православно учение за спасението на Светия Дух, прави го радостен и утешава сърцето му.

Вярата научава християнина да пази благочестие и да бъде добродетелен във всички прозаически ситуации. Няма жизнени обстоятелства, казва св. Тихон, в които да Православно учение за спасението не се проявява благотворното воздействие на вярата. В богатството тя прави човека благотворителен, в житейските радос­ти — въздържан, сред почестите предпазва от гордост. Вярата утешава в скърби, помага в болести, подава търпение Православно учение за спасението в страданията. И накрая: "от греховете и от суетата на света отвръща", подава сила и мъжество за подвизаване против сатаната и слугите му. Тази сила и мъжество тя получава от Христа Православно учение за спасението Сина Божии, на Когото, като на твърда и неколебима ос­нова, се утвърждава.

Истинската вяра, усвоена с мозга и сърцето и от там възприета от цялото същество на човека, става всеобемащ ръководен Православно учение за спасението принцип в животика на християнина, прони­ква всичките му сили и возможности. На този етап от своето развитие вярата оказва решително воздействие върху волята на човека. Това воздействие се проявява Православно учение за спасението в акта на съзнателния и свободен стремеж на вярващия по пътя към вечността. Християнинът става независим от всичко греховно, чуждо и воинственно на неговото започващо да става богоподобно съ­щество. Стигайки човек до този Православно учение за спасението етап, вярата, както казва св. Тихон, "свобождава вярващия от греха, смъртта, клетвата, ада, дявола и другите бедствия и го прави ду­ховно свободен... Защото духа никой не може да пороби, да плени, да Православно учение за спасението върже, да затвори, да умъртви, "...където е Духът Господен, там е свободата" (вж.2 Кор. 3: 17).

В тази връзка обаче св. Тихон обръща внимание на нещо много съществено: "Забележи – казва той, на кого Православно учение за спасението подава Бог помощта Си и кого спасява?” И отговаря: правите по сърце. И пак пита: а которые са прави по сърце? Отговорът е: които чистосърдечно са се обърнали и вя­рват в Православно учение за спасението Него, и в новия образ на животик прогуливаются, волята Му следват и Му угаждат с цялото си сърце – на тях Бог подава помощта Си и ги спасява.

Затова светителят предупреждава Православно учение за спасението, че вярата, "която се носи само с устата, а не в сърцето" е "лъжлива и прелестна" и заради това не може да спаси човека. И тези, които Божието Име изповядват и посещават Православно учение за спасението Божия храм, но не живеят по вярата, не могат да се наричат християни.

Човекът, в когото няма истинска и живая вяра, е по­добен на ходещия в мрак. Такива хора не "разпознават ед Православно учение за спасението­но нещо от друго; ...не поделят доброто от злото, не раз­личават ползата от вредата и падат от грях в грях". Както плодовете на живата и деятелна вяра са християнските добродетели, така плодовете на Православно учение за спасението нейното оскъдняване са порочните склонности и дела. Св. Тихон разкрива и причината за ос­къдняването на вярата и казва, че този духовен недъг се заражда в мозга и сърцето Православно учение за спасението на човека. Степента на оскъдняване на вярата, като правило, определя и степента на греховно паде­ние на християнина. "Когато в човека вярата съвсем оскъднее, — пише светият отец — човек съвсем се поврежда... Плодовете му Православно учение за спасението са такива, каквото има вътре внутри себя си: умът му е преизпълнен с неподобаващи мисли, суетни и скверни". След пълното оскъдняване на вярата християнинът става неспособен да върви по спасителния път, отклонява се на Православно учение за спасението страната на злото, напълно умира духовно и започва да служи не на Бога, а на дявола. В такая състоя­ние умът на човека бива повсевременно преизпълнен със скверни и нечисти Православно учение за спасението мисли и пожелания. "От сърцето излизат всички похоти и пожелания, угодни на разтляното естество... И така всичките членове на човека стават оръдия на беззаконието, целият човек става грях: беззаконие мисли, безза­коние гласи Православно учение за спасението, беззаконие прави" – пише св. Тихон.

Оскъдняването на вярата произтича от вътрешна хладност и равнодушие, не­хайност и нежелание за съгряване на даровете на вярата. А там, където няма живая вяра, както казахме Православно учение за спасението, няма и Христос, няма, следователно, и спасение. Затова трябва прилежно да пазим вярата си, дори повече от животика си, казва св. Тихон, дори и ако е необходимо животика си да положим за вярата Православно учение за спасението. За целта всеки, който иска да се спаси, трябва да пази и непрестанно да укрепва в душата си живата и деятелна вяра в Христа и да не изпълнява греховните въжделения на плътта Православно учение за спасението, да не прилепя сърцето си към светски неща, слава, богат­ство и почести във временния животик. И ако външните гре­ховни увлечения съдействат за охлаждане на вярата в Бога в душата Православно учение за спасението на християнина, то още повече следва да се пазим от пагубните си вътрешни навици, каквито са нечис­тата похот, гнева, злобата, завистта, ненавистта, гордостта и др. под. Всички тези страсти разрушават съюза Православно учение за спасението на чове­ка с Бога, окончателно унищожават вярата и накрая го отделят от Източника на животик -Бога.

Ето защо християнинът трябва да проявява постоянни усилия за укрепване на вярата си Православно учение за спасението. На първо място тези усилия трябва да са насочени към разкриване на природните характеристики на човешката душа, каквито са съвестта и страхът Божии. Всички свети отци увещават християните винаги да имат чиста съвест, защото "вярата Православно учение за спасението обича да почива в чистата съвест, както пише св. Тихон, и без чиста съвест тя не може да съществува". Освен това християнинът трябва повсевременно да поддържа внутри себя си чувството на Православно учение за спасението ужас Божии, за да бъде богобоязлив. Защото богобоязливият човек не бива индифферентен към познаването на законите на духовния животик, но ще жадува за истината и в богопознанието си не ще се удовлетворява Православно учение за спасението с началните си зания в областта на вярата, но ще го развива, за да го доведе до сърдечно убеждение.

В същото време искрената и живая вяра в Изкупителя е неразривно Православно учение за спасението свързана със смирението, което е плод на покайно об­ръщане към Бога, на сърдечна скръб и печал за сторените грехове. Само дълбокото съзнание за греховност привежда човека към истинската вяра, подаваща на Православно учение за спасението душата живо и действено утешение.

Принципиально средство, укрепващо вярата е и четенето на Светото Писание, което на­сища душата на християнина с небесна храна, подбужда го към повсевременно трезвение и борба с Православно учение за спасението греховните наклон­ности и неприятеля на нашето спасение – дявола. Но такая благотворно въздействие върху ду­шата словото Божие оказва само, когато то се възп­риема с внимание и с цел духовно поучение и Православно учение за спасението изправяне. Само в такъв случай то ще съдейства за трайното въдворяване на вярата и добрата нравственост в душата на християнина. Освен това, четенето на Светото Писание, по учението на св. отци Православно учение за спасението, трябва да се съединява с молитва. Ако вярата е дар Божий, то и запазването й може да се извърши само с Божествена помощ, изпросвана в молитва. С молитвата е неразрив­но свързано и богомислието, което Православно учение за спасението е благочестиво раз­мишление за тайните на Божественото домостроителство, премъдростта, благостта и любовта Божия към падналото човечество. Такая благочестиво размишление оказва най-благотворно воздействие върху душата на човека. С такива размишления Православно учение за спасението умът се просвещава, "укрепва се и вярата расте".

Друго благодатно средство за укрепване на жи­вата вяра е причастието със Светите Христови Тайни. Св. Тихон казва, че без причастие с животворящите Православно учение за спасението Тайни Христови "вя­ра не може да има, нито да се съхрани такава в сърцето на човека". Светото Причастие не само служи за запазване на правата вяра, да и е най Православно учение за спасението-действеното средство за нейното усъвършенстване. Достойното приемане на Светите Тайни Христови оживотворява душата на християнина. И подобно на това, както тялото на човека укрепва и расте от приемането на естествената храна, "така вярата Христова Православно учение за спасението, зачената в сърцето на човека, укрепва и расте тайнствено от Святото Тяло и Кръв на Христовата храна".

Като заключение можем да кажем, че вярата е една от главните и основопола­гащи християнски добродетели Православно учение за спасението, тъй като без живая вяра в Христа е невъзможно спасението за човека. Вярата е движе­щата сила на духовния животик на християнина, тя е основата, на която се градят християнските добродетели Православно учение за спасението. Затова св. отци учат, че спасението на човека е въз­можно само при всестранното въздействие на вярата на лич­ността на човека и нейното неразривно единство с другите християнски добродетели.


НАДЕЖДА

В Православно учение за спасението съзиждането на своето спасение, като върви по тесния път към вечния животик, действена помощ и сила на християнина оказва благодатната му увереност в достигането на вечните блага, които „Бог е приготвил за Православно учение за спасението любя­щиге Го" (1 Кор. 2: 9). Конкретно в тази наша несъмнена увереност, че Бог непрестанно се грижи за нас и за нашето спасение, че не ще ни лиши от благодатната Си помощ и Православно учение за спасението ще изпълни обещанията Си се изразява християнската надежда. Накратко казано, християнската надежда е вечният животик. Това разбиране на същността на християнската надежда се съгласува с определе­нието на светите отци от Втория Вселенски Събор Православно учение за спасението, утвърдено от тях в православния Никео-Цариградски знак на вярата.

Източникът на вечния животик, която християнинът се на­дява да получи, по свидетелството на Светото Писание, е нашият Господ Иисус Православно учение за спасението Христос и само вя­рващият в Него "има животик вечен" (Ин. 6: 47). Затова и Иисус Христос, седящ от дясно на Бога Отца е надеждата на християните. Тази надежда всеки вярващ в Христа трябва да носи Православно учение за спасението в сърцето си и твърдо да вя­рва, че Бог ще му помогне във всичко и щу му подаде всичко нужно и полезно за неговото спасение и по примера на Иисус смирено, кротко Православно учение за спасението и търпеливо живее на земята.

Освен това, под християнска надежда сле­два да разбираме това чувство на християнина, когато той и с мозг, и със сърце, и с воля Православно учение за спасението се уповава единствено на Бо­га, на Неговата височайша премъдрост, на Неговата всесъвършена любов към човека, на Неговото всемогъщество и правосъ­дие.

Освен това, християнската надежда се определя от св. отци и Православно учение за спасението като добродетел, която се подвизава против дяволските происки и против упованието на всичко друго, освен на Бога. И това е така, защото християнската надежда не само по­мага на християнина да побеждава дявола, да Православно учение за спасението и го подбужда към деятелно роль в съзиждането на собственото му спасение.

Св. Тихон Задонски като гласи за надеждата отбелязва, че в сърцето на всеки човек има надежда, съществуваща под Православно учение за спасението формата на увереност за получаване на желаните плодове от своя труд - ду­ховен либо на физическом уровне. Но източникът на надежда, нейният предмет, трайност и цел във всеки човек са различни и зависят от Православно учение за спасението степента на неговото духовно-нравствено развитие. Но не всички хора имат един източник и едно основание за надеждата си. Търговецът к примеру, занимавайки се с търговия, се надява да забогатее от Православно учение за спасението това; ученикът, който прилежно се занимава с учението си, се надява да придобие познание и да стане по-умен. Някои хора се надяват на други хора – на тяхната власт и достояние. Други – на Православно учение за спасението разума си, трети – на положението си в обществото и т.н.

Такива хора, макар и да наричат для себя си християни, нямат християнска надежда, казва светителят, и ги определя като плътски хора Православно учение за спасението, защото живеят по закона на плътта и навиците на света. А истинските християни, продължава той, имат в сърцето си надеждата не за получаването на временни блага, но за вечно упокоение в Бога. Тези Православно учение за спасението возврати раби Божи са оставили суетната, лъжлива надежда и "към единия Бог, като малко дете към майка си, прибягват" , прилепят се към Бога с на­деждата за изпълнение на Неговите Православно учение за спасението обещания. „Ще забрави ли супруга кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя” – гласи Господ чрез пророк Исаия Православно учение за спасението (Ис. 49: 15). Такава надежда на Бога никога и никого не е осрамила и не ще посрами. Да се надяваш на хора е лъжовно, казва светителят: в деня на смъртта човек остава без смейство и товарищи Православно учение за спасението, без сила и разум, чест и достояние и нищо не може да му помогне.

Лъжливата надежда строго се забранява от Бога, защото тя води човека към грях и вечна смърт Православно учение за спасението. Този, който има лъжлива надежда на човека, а не на Бог, на творе­нието, а не на Твореца, пада в грях с това, че нарушава Божията за­повед: "Аз съм Господ, Бог твой. .. да Православно учение за спасението нямаш други богове, освен Мене" (Изх. 20: 1-3) . С тази заповед Господ заповядва на човека да изповядва единия Бог и на Него единствено да се надява. Надяващият се на когото либо на Православно учение за спасението каквото и да е друго, освен на Бога, не вярва в Бога, макар и да Го изповядва с уста, защото по думите на светителя: "да се вярва в Бога и да се надява на Православно учение за спасението Неговото създание е невъзможно" . Такъв човек отстъпва от Бога в сърцето си и сам для себя си осъжда на вечна смърт, защото само истинската надежда на Бога е животик вечен и Православно учение за спасението светлина духовна, а лъжливата на­дежда е мрак духовен и вечна смърт. Тя така омрачава душата на човека, че я прави неспособна за молитва и богообщение. Думите на Свето Писание: "Проклет оня човек, който Православно учение за спасението се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа" (Иер. 17: 5) указват на християнина, че лъжливата надежда не само безизбежно го води към веч­на Православно учение за спасението смърт, но, което е най-ужасното: с това си навлича Божието проклятие. Затова лъжливата на­дежда по-скоро може да бъде наречена (а е и такава) мрежа на дявола, с която Православно учение за спасението улавя чове­ка, откъсва го от Бога и го погубва. За да избегне тази вражеска мрежа, трябва да се обучи, казва светителят, по примера на св. Давид, да не се уповава на нищо: нито на Православно учение за спасението сила, нито на чест, нито на мъдрост, нито на достояние, нито на нещо друго, а само на единия Бог и към Него единия да прибягва в скърби, печал и всякакви порухи, да Православно учение за спасението требуй помощ и защита от Него: защото само Той Един може да ни избави и спаси. И само чрез истинската надежда на Бога християнинът може да постигне вечния животик.

От своя страна Православно учение за спасението истинската надежда привлича и другите християнски добродетели, които са взаимосвързани и имат взаимодействие. Всички заедно съставляват единия целенасочен път на християнина към съвърше­нство, към Бога и към личното му спасение Православно учение за спасението (Мат. 5: 48). Най-тясно християнската надежда е свързана с вярата и любовта. Имен­но в тези три добродетели се съдържа почитанието на Бога от човека: без вяра и надежда е невъзможно богопочитанието. Ако Православно учение за спасението вярата "е живая представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда" (Евр. 11: 1), т.е. в това, че съществува Творецът и Промислителят на света, съз­дал и Православно учение за спасението управляващ го премъдро, и че изкуплението на чо­вешкия род е извършено от Божия Син, то християнс­ката надежда е увереност в получаването от Бога "на очакваното", увереност в това, че Православно учение за спасението целта на сътворяването на света и неговото изкупление ще бъде достигната. Затова, казва светител Тихон, "надеждата на Бога е неразлъчна от вя­рата", но винаги пребивава заедно с нея. Както истинската Православно учение за спасението вяра се утвърждава в Бо­га, така и истинската надежда има Него за собственный единствен източник. Освен това християнската надежда е свързана и с търпението. Чрез него тя се укрепва и изпитва: християнинът Православно учение за спасението не изисква от Бога да му подаде това, което желае, но търпеливо очаква с убеждението, че Бог ще му подаде всичко, от което се нуждае в своето си време, когато това бъде Православно учение за спасението полезно и спасително за него. И дори по време на изпитание на надеждата му, такъв човек остава верен на своя Създател, а скърбите още повече укрепват надеждата му, правейки я неколебима Православно учение за спасението и твърда. Истинската, живая надежда на Бога изисква от човека постояна деятелна борба с изкушенията и търпение на злострадания. А това от своя страна привежда хрис­тиянина към получаването на благата Православно учение за спасението на вечния животик. Както и обратното: бездействената надежда отслабва, умъртвява се и накрая съвсем изчезва. Затова човекът, имащ християнска надежда, не може да живее по собствените си прищевки, не може да бъде и Православно учение за спасението пасивен, като безуча­стен наблюдател, и да очаква изпълнението на Божиите обещания върху си. Този човек трябва повсевременно да бодърства и да прилага трудове след трудове. Тогава надеждата от очакваното добро поощрява човека и Православно учение за спасението го укрепва в подвига му. Тук се проявява вза­имообратната връзка на надеждата с добродетелта: надеждата подтиква към добри дела, а доброделанието укрепва на­деждата. При добродетелен самоотвержен животик и Православно учение за спасението чистота на съвестта в душата на християнина се появява твърда надежда и дръзновение към Бога, а надеждата на собственный ред ободрява духа и сред най-трудните обстоятелства, възбужда ревност по пътя Православно учение за спасението към спасението.

^ ЛЮБОВ КЪМ БОГА И БЛИЖНИЯ

Заставайки твърдо на пътя на добродетелния животик, христия­нинът трябва да насочи всичките сили на душата си към придобиването на любов към Бога и ближния. Сам Господ Иисус Православно учение за спасението Христос нарекъл тази любов най-голямата заповед: "на тия две заповеди се укрепляй целият закон" (Мат. 22: 40). Само любовта може да приведе християнина към нравствено съвършенство и да го удостои с единение Православно учение за спасението с Бога. Конкретно заради тази цел е лупил създаден човекът, заради това дошъл на земята и изкупил човешкия род Господ Иисус Христос, към това са насочени и всичките правила на християнския животик Православно учение за спасението.

Християнството нищо друго така често и напористо не вну­шава на вярващия както любовта към Бога и ближния. Причина за това е, че любовта е база и главно ръководно начало на Православно учение за спасението християнската нравственост. Всички други християнски добродетели не само, че се раждат от любовта, да и са съединени с нея, както тялото с душата. Те произтичат от любовта подобно на това, както ручеят изтича от Православно учение за спасението своя източник. Без благодатното одухотворе­ние на любовта е невъзможна никаква християнска действеност и без нея християнинът бива подобен на изсъхнало, безплодно дърво. Както всеки живой орга­низъм, ако няма внутри себя Православно учение за спасението си движеща сила и естествена топлина, не може да съществува, но се разлага и се обръща в тление, така и всяко добро дело християнинът, нямащ внутри себя си любов, вменява другите Православно учение за спасението за нищо и, както казва св. Тихон, "не може да бъде живой, но само лъжливо се показва на глед като такъв". Само любовта е способна да преобрази и измени към добро всички Православно учение за спасението страни на човешкия животик. Господ Иисус Христос и Неговите свети апостоли с уче­нието и животика си са засвидетелствали тази любов пред целия свят, внушавайки на хората да отхвърлят от для себя си Православно учение за спасението ветхия човек с неговите де­яния (Еф. 4: 22) и да се облекат в новия човек, създаден по Бога в праведност и святост, т.е. по пътя на нравственото обновление да достигнат Православно учение за спасението единение с Бога и онова първом дадено блажено състояние, каквото имал човекът, бъдейки в рая. Затова и любовта може да се нарече не само корен и източник на всички блага и на цялото добро, да Православно учение за спасението и майка на всички радости. Достойни за похвала са онези семейства, градове и даже държави, пише св. Тихон Задонски, които устройват животика си съг­ласно закона на любовта. Наистина животът там е Православно учение за спасението подобен на "земен рай, изпълнен с радост и сладост". И като припомня думите на св. Иоан Златоуст, светителят заключва: "Ако всички в света се обичаха един друг, не биха Православно учение за спасението лупили необходими нито закони, нито съдилища, нито наказания и нищо друго подобно, понеже всяко зло би лупило така далеч, че и самото име на греха би лупило непонятно".

Любовта има такая свойство, че "съединява любещия Православно учение за спасението с любимия". Така, от една страна, Бог заради Своята любов възприел човешко естество и станал във всичко, освен на греха, подобен на човека, за да го приведе в по Православно учение за спасението-добро състояние. Така и човек, от друга страна, когато обича Бога, се съединява с Него и се преизпълня с Божия Дух, Който го одухотворява и го насочва по пътя на спасението. По такъв начин, любовта Православно учение за спасението определя и обус­лавя всички страни на отношенията на човека към Бога и Бо­га към човека.

Подбудата за любовта на християнина към Бога е преди всичко Божията благост, превъзхождаща Православно учение за спасението всеки разум и понятие, както и множеството Божи благодеяния, проявени към човешкия род, както и Неговата всемилостива грижа, простираща се както на всеки един човек, така и на целия свят - свидетелство за Православно учение за спасението тази височайша любов, без която светът не би могъл да съществува нито минутка. По своята ограниченост човек не може да предви­ди онези нещастни случаи, които могат да го лишат от Православно учение за спасението този животик. "Но от всичко това, пише св. Тихон, човеколюбивият Бог ни пази така, както грижовната майка своето малко и несмислено свое отроче". Господ и ангел е поставил към чо­века, за да пази духовния Православно учение за спасението и телесния му животик. И въобще, както реката непрестанно тече и източникът източва вода, така Божиите благодеяния непрестанно се изливат върху човешкия род.

Любовта към Бога трябва да се Православно учение за спасението възбуж­да и от това, че Бог изпратил Своя Единороден Син, за да спаси грешния човек, да го избави от властта на греха, дявола и смъртта и да го възстанови в предишното му синовно достойнство Православно учение за спасението. И заради това Божият Син претърпял огромное количество скърби, мучения и даже кръстна смърт. По този повод св. Тихон привежда такая сопоставление: ако някой човек избави друг от смъртна опасност Православно учение за спасението либо му изходатайства определено положение в света, то колко усърдно и искрено би обичал той своя благодетел! Но човекът, изкупен със скъпата стоимость на Божия Син и освободен от всички наказания и Православно учение за спасението даже от вечна смърт, забравя своя Благодетел и заместо любов към Него, Му принася оскърбле­ния.

Проявявайки грижа за човека, Спасителят на света със Своите кръстни мучения и възкресение му отворил Православно учение за спасението вратите на рая, направил го причастинк на Своето вечно Королевство, изпратил Светия Дух, Утешителя, Който вика в сър­цата на возвратите: "Ава Отче" (Гал. 4: 6). Едното име "Отец", учи Задонският подвижник, трябва да Православно учение за спасението възбужда във всеки човек огъня на любовта. И ако децата по плът неиз­менно обичат своя баща, то с каква любов християните трябва да обичат Този, Когото наричат собственный Отец!

Любовта на човека към своя Православно учение за спасението Създател трябва да се про­стира до безкрайност и по причина на това, че Той се отнася дълготърпеливо към неговите грехове и не веднага го наказва за беззаконията, но Православно учение за спасението очаква покаянието му. Ако Бог по Своето правосъдие би наказвал човека за всяко престъпление, той не би могъл да проживее и коротко време, за което свидетелства пророкът: "Ако Ти забелязваш беззаконията - кой Православно учение за спасението ще устои Господи?" (Пс. 129: 3). Божието милосърдие към каещия се грешник е така голямо, че ако последният проима твърдото намерение повече да не се връща към греха, Господ не само му прощава греха, но даже Православно учение за спасението и не си го спомня вовеки.

Към любов към Бога подбужда вярващия човек Господ, Който е отдал заповедта (Втор. 6: 5) и привлякъл към нея човешките сърца със Своята любов. "Бог е любов, и Православно учение за спасението който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него" (1 Ин. 4: 16). Затова всеки християнин трябва да проявява любов към Бога не само на думи, да и в животика си.

Бог е височайша Православно учение за спасението Любов, Краса и Добро и всички тези свойства Господ по Своята благост вложил в човека при неговото сътворяване. Всеблагият Тво­рец пожелал от общението си с Него човек да се наслаж­дава Православно учение за спасението на блаженство и на всички блага. Това блажено със­тояние, отбелязва святителят, е достъпно за любящия чове­к не само в бъдещия животик, където той ще го изпитва в Православно учение за спасението съвършенство и ще види Бога лице в лице, да и в този животик, по думите на Спасателя: "ако някой Ме обожай, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще Православно учение за спасението дойдем при него и жилье у него ще направим" (Ин. 14: 23).

По своята същност любовта е неопределима с думи, защото има Божествен произход. Тя е духовен плод и дело на Светия Дух. И да Православно учение за спасението по­знаят любовта, казва светителят, могат само тези, които са вкусили от нейната сладост.

Любовта, макар и скрита в сърцето, не може да остане скрита и се проявява външно с плодовете си Православно учение за спасението. И само благодарение на тези плодове тя в известна степен става достъпна за зание. Като говорим за плодовете на любовта, трябва да имаме предвид любовта не мирска и плътска, която често бива Православно учение за спасението, казва св. Тихон, "обида на Създате­ля и ближния и погубваща за любящия", но любовта, която, по думите на апостола, е "от чисто сърце и добра съвест и нелицемерна вя­ра" (1 Тим. 1:5). От Православно учение за спасението такава любов и плодовете биват спасителни.

Първото, на което обръща внимание свети Тихон Задонски, когато гласи за плодовете на любовта, е ревно­стното изпълнение на Божията воля. Боголюбецът посто Православно учение за спасението­янно се стреми да изпълнява това, което е предписано от Божията воля, а то, на собственный ред, го удържа от грехов­ни попълзновения. И ако се случи такъв човек по немощ да наруши в Православно учение за спасението нещо Божията воля, то той твърде много се опечалява от това, съкрушава се и пролива сълзи. Напълно понятно е, че такава пе­чал още повече съдейства за спасението на християнина Православно учение за спасението (вж. 2 Кор. 7: 10). Тя още повече го подтиква към изпълнение на Божията воля, и не заради ужаса от наказание, но за да не оскърби Любимия.

Любовта към Христа, Божия Син, се изразява в ревностното Православно учение за спасението изпълнение на Неговите свети заповеди. И тези християни, които се отнасят небережно към заповедите, нямат любов Божия. Те, казва светителят, "для себя си и своите похоти обичат, а не Бога и светия Му закон Православно учение за спасението".

При с ревностью изпълнение на Божията воля, като плод на истинската християнска любов към Бога, в душата на християни­на се появява омерзение към светската греховна сквернота, под която следва да се Православно учение за спасението разбират похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска. Такъв човек цялото си упование и утешение полага на единия Бог и всички блага на света за него са подобни на Православно учение за спасението боклук. Цялата грижа на такъв човек се свежда до една единствена цел: да изпълнява Божията воля и да бъде полезен на хората. Но сърце, одухотворено от любов към Бога, христия Православно учение за спасението­нинът може да придобие само когато напълно скъса всякаква връзка с греха и принесе искрено покаяние. Без това, казва св. Тихон, в християнина не може да има истинска любо­в към своя Създател, а само Православно учение за спасението притворно лицемерие. Ако някой обича Бога, продължава той, повсевременно се грижи за из­пълнение на Неговата свята воля и внимателно смотри да не би сърцето да се прилепи към нещо земно Православно учение за спасението. Такъв винаги помни за Бога и Го има в сърцето си. Така бива и сред хората: ако някой обича някого, той повсевременно мисли за него. Постоянното помнене на лю­бящото сърце на Бога Православно учение за спасението се състои, според св. Тихон Задонски, в непрекъснато благодарение за безкрайните Божии милости към грешния човек в молит­вена беседа с Него и в богомислие.

И обратното, този, който се прилепва към Православно учение за спасението светски и суетни неща няма любов Божия, защото, казва светителят "Божията и светската любов в едно сърце не могат да се поместят, точно така, както огънят и водата. Бог е Православно учение за спасението ревнив, продължава св. Тихон, и желае човек да Го обича с цялото си сърце, а не с половината". Привързаността към греховните страсти на света негативно влияе на животика на християнина и под тяхното Православно учение за спасението въздействие той може в сърцето си да се отрече от Христа. Който не се грижи повсевременно да има Бога в сърцето си, гласи св. Тихон, и не се упражнява в молитва, който е Православно учение за спасението ослепен от самолюбие, не му дава да види благодеянията, изливани свише, такъв се лишава от Божията милост. Ето защо неблагодарността е тежък грях, който свидетелства за липсата на любов Православно учение за спасението към Бога и вика към небето, просейки мъст.

Който обича Бога с цялото си сърце и се стреми ду­ховно да се съедини с Него не се страхува от никакви препятствия и даже Православно учение за спасението от смъртта. Такъв човек заедно с апостол Павел би вожделел "да се разреши и да бъде с Христа" (Флп. 1: 23). Нагледен пример за това са светите мъченици, които предпочитали да предадат для себя си Православно учение за спасението на най-жестоки мъчения и смърт, отколкото да се отлъчат от своя люби­м Христос, Божия Син. Често обаче в животика на християните се случва така, че много от тях желаят да Православно учение за спасението бъдат с Господа и да получат прославление и блаженство в Неговото Королевство, но не желаят да изпълняват това, което им е запо­вядано от Христос и не живеят съгласно тези заповеди Православно учение за спасението, оправдавайки се с невъзможността си да ги изпълняват. Това свидетелства, казва светителят, че "сърцето им е неправо и не обичат истински Христа, но повече для себя си обичат, отколкото Него”. А истински любител Христов Православно учение за спасението е този, казва светителят, който и тук, в света пребивава с Христа и към Него прилепя сърцето си, и страданието либо кръста си с Него безропотно претър­пява и Православно учение за спасението с Него в бъдещия век желае да бъде неразлъчно. Следствие на истинската любов към Бога е безропот­ното понасяне на християнина на всички скърби и прозаически изпитания, допускани по благата воля Божия, за да Православно учение за спасението го укрепи в търпението и да насочи неговите духовни сили към придобиване на искрена любов към Бога.

Ревностният християнин, стремящ се да придобие истинска любов, насочва всички свои усилия към подражаване на Бога Православно учение за спасението и Неговия спасителен характер, т.е. стара­е се да бъде кротък, търпелив, незлобив, милости­в, и по единствената причина, че такъв е Господ, Когото той обича, към Когото се стреми Православно учение за спасението и на Когото иска да бъде подобен и това уподобяване ще му открие пътя към още по-тясното единение със своя Творец.

Явен признак, според св. Тихон, за наличието на любов към Православно учение за спасението Бога в човека е сърдечната радост. "Както медът ус­лажда гърлото ни, когато го вкусваме, — гласи светият отец, — така весели сърцето ни любовта Божия, когато вкусваме и виждаме колко благ е Господ Православно учение за спасението". Както любовта не бива без радост, така не може да има и истинска радост без любов, защото каквото обича човек, за това и се радва.

Както любовта към Бога, така и съпътстващата я Православно учение за спасението духовна радост трябва да бъдат в християнина при всички обстоятелства на животика му: и при благополучие, и при нещастие. Според светителя, когато християнинът усеща, че губи предмета на своята любов - Бога Православно учение за спасението, скръбта е опре­деляща, пробен камък за истинността на любовта и радостта му. От друга страна, извънмерната скръб от загубата на нещо временно свидетелства за това, че сърцето на вярващия е привързано Православно учение за спасението още към земното и не е достигна­ло пълнотата на духовната любов. И само този, който внима­телно се отнася към своя духовен животик, ще забележи не­съответствието меж неговите стремежи Православно учение за спасението и действителността и ще употреби всичките си усилия, за да изкорени пречките от сърцето си, които пречат на истинската му любов към Бога.

Най-същественият признак, плод и следствие от любовта към Бога, гласи Православно учение за спасението светителят, е любовта към ближния. Тя е пълно от­ражение на любовта към Бога. И свидетелства за това, че който не обича Бога, такъв и ближните си не обича и обратното Православно учение за спасението. Като привежда думите на св. ап. Иоан Богослов: " Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не обожай брата си, когото е видял, как може да обожай Бога Православно учение за спасението, Когото не е видял? И ние имаме от Него тая заповед: "който обожай Бога, да обожай и брата си" (1 Ин. 4: 20-21), светител Тихон гласи, че християнинът, който не обича своя бра­т, е Православно учение за спасението духовно мъртъв, защото, както тялото се оживява от душата, така и душата се оживява от Духа Христов, а където няма християнска братска любов, там няма и Дух Христов. Когато Христовият Дух отсъства Православно учение за спасението в душата на човека, в нея обязательно се поселва друг дух, дяволски дух, който пленява душата, оскверняна го и отравя в нея всичко добро и свято. По думите на светия отец, където Православно учение за спасението няма любов, там царува духовната смърт, след която следва вечната смърт, когато душата не е възкръснала с истинско покаяние. За да избегне тази смърт християнинът трябва в животика си да Православно учение за спасението се отнася снизходително към околните, да им прощава грешките, да не се гневи и да не таи в сърцето си мъст, помнейки думите: "Отмъстителният ще получи отмъщение от Господа, Който не ще забрави Православно учение за спасението греховете му" (Сир. 28: 1). С други думи, прощаването на греховете, а следователно, и спасението на христия­нина е в пряка зависимост от отношенето му към заобикалящите го хора. Без любов към тях Православно учение за спасението Бог не ще приеме от християнина никаква жертва, още повече, че такава жертва заместо да умилостиви, оскърбява и прогневява Твореца.

По думите на светителя, ако всички добродетели завършват със смъртта на християнина, то истинската Православно учение за спасението лю­бов продължава съществуването си и в животика в бъдещия век. Тя започва тук, на земята, а в съвършенство се разкрива чуть във вечния животик, където "Божиите избранници ще се обичат един Православно учение за спасението друг взаимно, ще се радват един на друг и духовно ще се наслаждават заедно".

Придобиването на Божествената любов и християнския подвиг, по думите на св. Максим Изповедник, е едно и Православно учение за спасението също. Защото същината на християнската аскеза е да се отречеш от для себя си заради Бога - като проява на любов към Него. По примера на Господ, когато се е молил за последен Православно учение за спасението път в Гетсиманската градина с думите: ако може да ме отмине тая чаша, но не Моята, а Твоята воля да бъде, Отче. Както Иисус от любов към Своя Отец изпълнил волята Му да принесе Для Православно учение за спасението себя Си в доброволна жертва, за да изкупи падналия човешки род, така и християнинът, ако иска да подражава на своя Господ, трябва да проявява своята любов към всеки човек: и Православно учение за спасението към грешника, и към неприятеля си, доколкото Бог обича всеки човек. И както, казва ап. Павел – любовта е вечна, защото Бог е любов. И както съществува заедността на Света Троица: Бог Отец е непрестанно Православно учение за спасението с Бог Син и Бог Дух Свети, така и в Църквата Христова, чието тяло са всички вярващи, е заедност в Христовия Дух, чието проявление в отделния член е обичането на всеки Православно учение за спасението човек като самия для себя си. Затова и Господ казал на учениците Си: Ако имате любов помежду си, ще сте Мой ученици (ср.Ин. 13: 35). Защото, ако Бог ни обича, тогава и всички трябва Православно учение за спасението да се обичаме един друг по подобен начин. Следователно, проявата на любов меж християните се явява призна­к за истинския последовател на Господа Иисуса Христа.

Ако в света процъфтяваше любовта Православно учение за спасението меж хората, казва св. Тихон Задонски, човешкото общество не само би се освободило от мно­жество злини и нещастия, като: кражби, убийства, лъжа, клевети, издевки и др., да и би се Православно учение за спасението наслаж­давало на благополучие и Божествен мир.

Като гласи за плодовете на любовта и за тяхното значение в животика на християнина, светителят привежда думите на светия апостол Павел: "Любовта е дълготърпелива, пълна с благост Православно учение за спасението, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на правда; всичко Православно учение за спасението извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада..." (1 Кор. 13: 4- 8) и им дава коротко, но ясно обяснение. Преди всичко, казва той, любовта възпитава в християнина търпение в понасянето Православно учение за спасението на обиди. Само човек, озарен от любов, е способен да обича хората с всичките им недостатъци и немощи. Признава ги не само равни на для себя си, да и за свои Православно учение за спасението братя и поради това велико­душно прощава на обиждащия го, моли се за него, боледува и скърби в душата си за него. Пръв требуй проще­ние, дори и той да е Православно учение за спасението обиденият. Такая поведение на Христовия последовател съдейства в съзиданието на света и е за прослава на Този, Който с кръстния Си подвиг и любов унищожил злото и въдворил мир и радост Православно учение за спасението меж хората. Християнинът не бива да допуска в душата си разгарянето на гняв либо раздразнителност, да и свръх това – веднага да отсича всякакви помисли, настроиващи го против ближния. Макар че за човека е свойствено чувството Православно учение за спасението на гняв, отбелязва св. отец, следва да го насочваме против греховете, а не против човека. Това ще свидетелства за голямата любов в сърцето на гневящия се, който търси не своето, но Православно учение за спасението спасението на ближния.

В този случай християнинът, ръководен от любовта само съжалява за заблужде­нията на ближния и неговото неведение. И сърцето му болез­нено се мъчи докато грешникът не остави греховния си Православно учение за спасението животик и не застане на спасителния път. И назад, радва се на истината, съгласието и мир­ния животик на околните.

Истинската християнска любов е чужда на за­вистта, гордостта и Православно учение за спасението самолюбието. Тя обича всички, защото във всеки човек тя вижда вида на всемогъ­щия Бог, Който "оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни Православно учение за спасението" (Мат. 5: 45). На такава любов е свойствено доверието към всеки човек, защото "както тя самата е простосърдечна, така и за другите мисли; и както сама никого не мами, така и за другите Православно учение за спасението мисли и затова на всеки вярва. Любовта е чистосърдечна, не е коварна, не лъсти и заради това, каквато тя е самата, така и подозрения за другите няма".

Непременно, такая съвършенство човек достига не Православно учение за спасението изведнъж, за това е нужен целоживотен подвиг и пълно напрягане на силите и способностите си. Голямо значение в това делание има саможертвата и принудата, средством които християнинът може да достигне с Божия Православно учение за спасението помощ висшия дар на любовта не само към доброжелателите си, да и към тези, които са злоб­но настроени към него. "Който те ненавижда, учи светител Тихон, — либо е озлобен към для тебя Православно учение за спасението, ти го побеждавай с любов и се старай да се примириш с него, и макар той да не желае мир, ти търси мира и бъди готов за мир; и дори сърцето ти да Православно учение за спасението не го иска, убеждавай го да склони."

Ако разсъждаваме по човешки, е много тяжело да обичаме този, който ни прави зло. Но за вярата и любовта нищо няма невъзможно Православно учение за спасението. В това конкретно се състои предназначението на християнина: за да се покори греховното естест­во на духа, злото се побеждава с любов. И ако за „стария” човек, непросветен от благодатта, това е Православно учение за спасението тяжело, то за „новия”, в Христа облякъл се, всичко е възможно. По думите на светия отец, християнинът, възпитаващ внутри себя си любов към враговете, сам от това духовно възраства, тъй като враждебното отношение на Православно учение за спасението не­доброжелателят го води до познаването на собствената му немощ, а това, на собственный ред, съдейства за изкореняването на гордостта, тщеславието, самомнението и т.н. Следователно, за чо­века, търсещ спасение, оскърбленията и Православно учение за спасението изкуше­нията са неоценимо благо, възвеждащо душата му на небето.

Но когато човек по своята греховност не издържа изпитанията, то ест въздава на обидата с обида, на злото отговаря Православно учение за спасението със зло и таи в сърцето си ненавист, тогава той отстъпва победата на своя противник - дявола, който го отделя от Бога и спасението. И обратното, ако сърцето на вярващия не склони към злото и Православно учение за спасението не го приеме, то става способно с Божия помощ да побеждава всичко богопротивно и да усвоява това, което вя­рата и Христовите заповеди изискват.

Като живой пример за придобиване в Православно учение за спасението душата на добрите навици християнинът трябва да има Пастиреначалника Христос, Чийто животик е эталон за всеки, който иска да се спаси. "Иисус Христос, нашият Спасител, — гласи светител Тихон, — със Своята кротост и търпение Православно учение за спасението ни учи да бъдем кротки и търпеливи, и злобата на хората да побеждаваме с благост либо, по крайна мярка, с мълчание" . Така са постъпвали в своя животик и светите апостоли, мъчениците и Православно учение за спасението множеството Божии угодници, които са побеждавали злобата с любов и чрез това мнозина с Божията помощ са привели към Христа.


03. 02. 2013, неделя на Закхея

pravoslavnaya-cerkov-i-ekumenizm.html
pravoslavnaya-kultura-prikaz-ot-2011g-osnovnaya-obrazovatelnaya-programma-stupeni-nachalnogo-obshego-obrazovaniya.html
pravoslavnie-belorussii-sozdayut-edinuyu-volonterskuyu-sluzhbu-rossijskaya-blagotvoritelnost-v-zerkale-smi.html